Ние използваме бисквитки за подобряване на Вашия комфорт при използването на страницата. Ако продължите да разглеждате страницата, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Научете повече, като прочетете Бисквитки

Есента е сезонът на гъбите

Гъбите не са много желани в градината, тъй като е трудно да се отървем от тях. Но пък брането на ядливи гъби е истинска наслада за гастрономите. През септември и октомври те буквално изникват от земята. Но ако не знаете къде да търсите тези деликатеси, това често отнема много време и не е особено успешно. Така че тук бихме искали да ви представим най-популярните ядливи гъби, като ядливата манатарка (Boletus edulis), канеленокафявата манатарка (Xerocomus badius) и пачия крак (Cantharelus cibarius), и да ви дадем няколко съвета за тяхното бране.

Оборудването, което ще ви бъде необходимо за събиране на гъби, се състои от кошница, в която да ги слагате, и нож, с който да ги режете. Разбира се, задължителна е и книга за разпознаване на гъби. Трябва винаги да я носите с вас, когато отивате за гъби. Няма да ви е излишна също и лупа, за да разглеждате отблизо гъбите, които може да не разпознаете.

Ако сте новаци в брането на гъби, най-добре да вземете със себе си някой, който има добри познания за света на гъбите, защото в началото не е лесно да ги познавате. Центровете за обучение на възрастни често предлагат тематични пътешествия за бране на гъби – тук можете да научите и най-важните неща за начинаещи, както и подходящите места във вашата област.

Важни правила при бране на гъби:

  • Никога не опитвайте гъби, които не можете да разпознаете, дори и да ухаят добре и да изглеждат вкусни. Външният вид може да е много лъжлив и начинанието ви да свърши зле.
  • Ако искате да събирате гъби, които не можете да идентифицирате, за да можете да ги разгледате по-късно, взимайте и корените. В противен случай няма значение дали изтръгвате гъбите от земята, или ги режете до пънчето.
  • Никога не събирайте много малки гъби или гъби, които са гризани от животни или изтръгнати от земята.
  • Най-добре е да ядете гъбите в деня, в който сте ги набрали, тъй като се развалят бързо.
  • Никога не яжте сурови гъби.
  • Ако сте нови в брането на гъби, най-добре е да не отивате да събирате сами. 

    Най-популярните ядливи гъби, които се намират в нашите гори, са обикновената манатарка, канеленокафявата манатарка и пачият крак. Ето кратки описания на тези гъби.

Обикновена манатарка

Най-популярната гъба сред гъбарите е обикновената манатарка, наричана най-често само манатарка. Немското й име, Herrenpilz, означава „гъба на джентълмена” и произлиза от факта, че по традиция когато тази гъба е събирана, е трябвало да бъде предавана на земевладелеца или собственика на имението.

Манатарката принадлежи към род boletus, който е известен със здравата си месеста част. Гладката й гугла достига диаметър от 5-25 см. Тя е със светла до кестенява окраска. Тръбичките са белезникави, когато са млади, но по-старите са с жълт до зеленикав цвят. Пънчето е с форма на бухалка и е покрито с бяла мрежеста окраска. Манатарката се събира между септември и ноември в иглолистни гори, под смърчови дървета и, по правило преди първият скреж да стегне земята.

Не мийте манатарките, за да ги подготвите, тъй като могат да се напоят с вода. Най-добре е да използвате малка четка, за да ги изчеткате, или да ги избършете с малко кухненска хартия.

Канеленокафява манатарка

Както името й предполага, тази гъба, както и обикновената манатарка, принадлежи към рода boletus. Гуглата й е кестеново кафява и достига само между 5 и 10 см. Тръбичките първоначално са бели, но при по старите гъби стават жълтеникави или зеленикави. Когато бъде наранена, тя става синьозелена. Гъбата има много мек, леко кисел вкус. За начинаещите гъбари е трудно да различават обикновената от канеленокафявата манатарка.

Канеленокафявата манатарка расте предимно в иглолистни гори под смърчови дървета и лиственици. Понякога може да се срещне и в широколистни гори, обикновено от септември до ноември.

Внимавайте: Канеленокафявата манатарка не може да се яде сурова! Тя е отровна и причинява диария, повдигане и повръщане.

Пачи крак

Пачият крак е известна като гурме гъба поради вкусното й сочно месо и прекрасен аромат. Известна е също като жълтурка. Пачият крак е жълтъчено жълта или бледожълта на цвят. Гуглата й достига диаметър 10-15 см. Шапката е вдлъбната до фуниевидна, но ръбът й е извит. С възрастта тя се изправя навън и се удебелява в средата. Пластинките й също са оцветени в жълтъчено жълто и стигат почти до пънчето.

Пачият крак има много приятна, плодова миризма, напомняща кайсии. Пачият крак се среща както в иглолистни, така и в широколистни гори. В горските поляни килимите от пачи крак са често срещана гледка.

Внимание: Пачият крак има опасен двойник, лъжливият пачи крак. Той е слабо отровен и поглъщането може да доведе до стомашно-чревно разстройство. Шапката изглежда измамно като тази на истинския пачи крак, но при разглеждане отблизо могат да се забележат разликите: Пластинките й свършват при пънчето и обикновено са по-тъмни от шапката. Шапката е значително по-тънка. Пънчето е тънко и кухо.

Коментари