Ние използваме бисквитки за подобряване на Вашия комфорт при използването на страницата. Ако продължите да разглеждате страницата, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Научете повече, като прочетете Бисквитки

Кукуряк

Повечето градини често изглеждат тъжни и празни в студените зимни месеци. Вместо красиви тучни морави навсякъде е сняг, а от ярките цветя и храсти са останали само няколко празни лехи и голи клони. Но не е нужно да живеете без красиви цветя по това време на годината. Кукурякът, наричан още коледна роза, ще освежи заспалата зимен сън градина. Тъй като е свикнал на ниски температури, той цъфти от декември до март и разнообразява белия градински пейзаж.

Произход

Кукурякът произхожда от планинските региони, където обикновено се намира на височини до 1900 метра и е защитен вид. Естественият му хабитат се простира от източните Алпи, през Германия (основно Бавария), Австрия, Швейцария и Италия до северните Балкани.

Черният кукуряк (helleborus niger) се характеризира със своите бели до светлорозови цветчета, приличащи на чинийки. Копринената им повърхност и техните характерни черни корени не могат да се сбъркат. Те достигат височина между 10 и 30 cm. Има 15 разновидности и те всички са изключително издръжливи и се гледат лесно. Те не принадлежат към рода на розата, както името лъжливо подсказва, а към семейство лютикови.

Буквалният превод на латинското название на растението, Helleborus, означава нещо като „смъртоносна храна”. Това име не е случайно, тъй като кукурякът наистина е отровен. Затова трябва да измивате добре ръцете си, след като пипате тези растения, или още по-добре да носите ръкавици, когато работите с тях. Няма нужда да се притеснявате за домашните любимци обаче, тъй като растението не им причинява вреди, стига да не ядат отровните му корени. Поради токсичния му ефект кукурякът се е използвал още в древни времена като медицинско растение за лекуване на нервни разстройства и умствени заболявания. В древния свят той дори се е използвал като химическо оръжие срещу врага. В селските райони кукурякът е служел за предсказване на времето за следващата година. От екстракта от корените на кукуряка се е произвеждал емфие и прах за кихане. Поради това в някои страни го наричат „черен корен за кихане”. Тъй като кукурякът цъфти през зимата и побеждава леда и снега, той винаги е бил смятан за символ на надеждата.

Съвети за засаждане

Най-доброто разположение за кукуряка в градината е под дървета, чиито листа капят, така че вечно зеленото цвете да получава достатъчно сянка през лятото и достатъчно слънце през зимата. Кукурякът се сади през лятото. Запомнете, че му е нужна варовикова почва, за да расте добре, и че разстоянието между растенията, които обичат да са засадени на групи, е най-добре да бъде около 15 cm.

Кукурякът може да вирее също и като стайно саксийно растение. Но трябва да е в достатъчно голяма саксия, да е на хладно място и да не се оставя да изсъхва. Съветваме ви да купите качествен компост за саксии и да го смесите с почва от градината, за да осигурите на растенията най-добрите хранителни вещества. След като растенията прецъфтят, можете да ги засадите в градината, да им намерите сенчесто местенце на балкона или във вътрешния двор, или, ако искате да ги държите в къщата – да ги поставите на прозорец, но със защита от пряка слънчева светлина.

Коментари